«

»

Ботева клетва със 17-годишна традиция

Знаменосец, гвардейци, момичета и момчета в ученически униформи изпълват площада в центъра на град Калофер. Майското слънце леко се двоуми дали да се усмихне зад рехавите облаци или да поплаче скрито. Отронват се няколко срамежливи небесни сълзи, за да поръсят венеца, поднесен в знак на признателност от възпитаниците на Езиковата гимназия „Христо Ботев“ и току след миг първите майски лъчи галят лицата на 170 момичета и момчета, дошли в Калофер, за да се врекат във вярност и да заявят своята принадлежност към гимназията. Сериозни са, вглъбени в думите, които трябва да изрекат в знак на признателност и преклонение пред Ботев.
Някои ще се запитат : Кому е необходимо подобно стълпотворение? Имат ли нужда младежите да коленичат пред паметника и да рецитират стихове за чест, достойнство и непримиримост с неправдата? Трябва ли им на младежите патриотично възпитание  и родолюбие след като вече единадесет години сме европейци?
Странно е, но като гледа човек колко сърцато е приета тази идея, превърнала се в традиция, си дава сметка, че в последните години гладът за родолюбие е факт, а за тези ученици този ден от месец май е важен и специален. Тук те са различни, по-отговорни, по-мъдри. Повикали са на разпит националната си памет и патриотизъм. Всяка година те провеждат своя открит урок по родолюбие и припомнят на всички нас, че е имало едно време един народ-мъченик, който издишал, разпънат на робския кръст и оцелявал единствено, защото съзирал сянката на разпятието си, която му доказвала, че още е жив… Припомнят ни, че има хора неподвластни на смъртта, за които свободата е всичко. Хора, които чертаят бъдещето, носейки не кръст, а сабя и револвер, готови да поведат чета от двеста момчета и да извървят своя път към безсмъртието.  
Те знаят, че Христо Ботев  е  този, който презира смъртта и доказва на всички ни, че животът може да бъде вечен в паметта с думите:
Тоз, който падне в бой за свобода,-
той не умира -него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят…
Поднасяйки венец те са смирени пред величието на Ботевата саможертва.     В минута мълчание и на колене  отдават своята почит към подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата на България! Призивът им отеква в полите на Балкана и  се чува надалеко: Нека пазим жив Ботевия дух!
Така учениците от випуск осми клас на Езиковата гимназия „Христо Ботев” град Кърджали – полагат  клетва за вярност към  великият, недостижимият Ботев. Те обещават да запазят възвишените му идеали в името на свободата, демокрацията и бъдещето на България.
Следва най-вълнуващият момент – целуването на училищното знаме.

 

Постоянен линк към тази тема: http://botev-kardzhali.com/%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81-17-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f/