«

»

Том Филипс: Не се срамувайте да кажете, че пишете

Том Филипс: Не се срамувайте да кажете, че пишете

Как написах „Всичко, нужно за едно стихотворение”

Въпросите зададе Ивет Лолова.
Без съмнение Кърджали ще стане поетичен герой в следващите стихотворения на английския поет  Том Филипс. Ще признаят ли учителите от езиковата гимназия „Христо Ботев“ шестиците по английски език, които Том Филипс написа на учениците и коя поезия можем да приемем за добра? Ето какво сподели в това интервю на Ивет Лолова поетът, драматург и преводач Том Филипс, който от средата на септември избра да живее две години в България и на 15-ти ноември беше гост на Читалище „Обединение – 1913“ в град Кърджали, за да представи книгата си „Непознати преводи / Unknown translations“(Scalino, 2016) със стихотвoрения, писани на български език и публикувани първо в България, в едно двуезично издание.
С какви впечатления сте от представянето на „Непознати преводи” в Кърджали?
Срещата беше много приятна. Радвам се, че имах възможността да прочета стиховете си на учениците и да разговорям с тях за поезията, да разкажа какво ме вдъхнови да ги напиша, как ги написах първо на български и едва след това ги преведох на английски. Младежите показаха забележителни познания по английски език, което беше чудесно, защото моят говорим български все още не е добър. Мога само да си поръчам храна в ресторанта, а това не ми помага особено много, когато говорим за поезия. Заедно със съпругата ми Сара се отзовахме на любезната покана на Читалище „Обединение 1913” и на Езиковата гимназия „Христо Ботев” и сме извънредно благодарни за тяхното гостоприемство.
За първи път ли се срещате с ученици?
Във Великобритания съм имал няколко подобни разговори с ученици и студенти. В България това беше първата. Надявам се при срещи като тази младите хора да разберат, че поезията не е скучна и старомодна, от която се интересуват само учените. Поетите са „истински” човешки същества, а не само имена, написани върху кориците на книгите. Не смятам, че поезията съществува отделно от живота. Тя е част от него, а стихотворенията могат да бъдат за всичко. Когато говоря на подобни събития, наблягам върху това, че моите стихове много често започват с нещо съвсем дребно или на пръв поглед маловажно, например с човек, който разхожда кучето си в парка или с прогнозата за времето.
Какви въпроси ви задаваха и имаше ли такъв, който ви затрудни?
Имаше интересни въпроси и да, наистина някои от тях не бяха лесни за отговор. Учениците ме питаха защо със съпругата ми Сара сме се преместили да живеем в България и какви са първите ни впечатления. Други се интересуваха от българските автори, които съм прочел и превел. Поискаха също да споделя свои съвети към младите автори. Най-трудните въпроси винаги започват с „какво е вашето любимо…” или „кой е вашият любим…”. Никога не мога да отговоря на подобни въпроси, защото имам твърде много любими български поети, български ястия и т.н. По-лесно ми е да разказвам случки, като например как пристигнахме да живеем в София благодарение на случайната ни среща с една българска студентка в Портсмут във Великобритания преди четири години. Или друга случка: как написах едно от най-популярните ми стихотворения „Всичко, нужно за едно стихотворение” /„Everything you need for a poem”, докато пътувах в един влак през България. Написах го на английски, а после на български го преведе Юлияна Тодорова.
Имаше ли ученици, които пишат или бяха твърде срамежливи, за да признаят?
Да, мисля, че имаше няколко пишещи, защото ми разказаха, че училището им дава награда за творческо писане и ми поискаха съвети в тази насока. Доброто писане не е в големите обобщения. То е специфично, детайлно и точно това го прави живо и оригинално. Надявам се да съм бил полезен. Опитах се да окуража младежите, че да пишеш е нормално и че не трябва да се смущават от това. Точно както вие предположихте, смятам, че в публиката имаше и такива хора, които пишат, но бяха твърде стеснителни, за да си признаят. Разбирам ги, защото вероятно и аз щях да бъде такъв на тяхната възраст.
Написахте ли по една шестица по английски език на присъстващите ученици?
То се знае! Както вече казах, английският им беше великолепен! Слушаха много внимателно и съдейки по реакциите им, разбираха всичко, което казвах. Говореха английски отлично, докато задаваха въпросите си и в разговорите ни след срещата. Радвам се, че имаше доброволци, които прочетоха стиховете ми на български.
Сигурно сте напълнили един куфар с вдъхновения.  Написахте ли вече стихотворение от Кърджали?
Все още не съм написал нищо, но със сигурност и това ще стане. Освен срещата в училището със Сара посетихме театъра, регионалната библиотеката и градската галерия. Успяхме да се разходим из града. Предишният ден бяхме в Стара Загора, където също прекарахме един ден и разгледахме музея „Гео Милев”. За два дни видяхме и преживяхме много – беше наистина вълнуващо пътуване. Понякога пиша стихове много бързо, но обикновено ми е нужно време, за да пиша върху преживяното. Например, все още пиша върху неща, които ми се случиха при пребиваването ми в София миналата година. Така че просто изчаквам стихотворението да се появи или поне да се появи началото му. В този случаи, обаче, смятам, че това ще се случи скоро.
Възможно ли е следващата ви поетична книга да се казва „Непознати градове” като продължение на „Непознати преводи”?
Добра идея! Много от стиховете ми са за определени места, така че това би било подходящо заглавие. Освен това се интересувам от темата за „писането и мястото”, за това как физическите места вдъхновяват писането, как писателите интерпретират различните локации и как превръщат „непознатите места” в „познати”, пишейки за тях. Имам късмета да пътувам много и ще ви призная, че за следващите няколко месеца съм планирал още няколко екскурзии. Така че, да, много е вероятно непознатите градове да бъдат тема на следващата ми книга.

 

Постоянен линк към тази тема: http://botev-kardzhali.com/%d1%82%d0%be%d0%bc-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%bf%d1%81-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%bc%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%b5/