България ражда герои, за да ни има

  Езиковата гимназия отбелязва 171 години от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев
Дни преди рождението на Христо Ботев, ученици и учители подготвят информационен кът във фоайето на училището. В часовете по български език и литература и история и цивилизация гимназистите представят факти от живота и делото на великия българин.
Осмокласниците с трепет очакват полагането на Ботева клетва, за да заявят своята принадлежност към училището, носещо името на великия българин. Младите таланти подготвят своите есета и стихове за участие в ежегодния национален литературен конкурс „Живеем в земята на Ботев“. Трогателни са техните думи: „Да възхваляваме Ботев не е достатъчно. Да описваме Ботев – думите не стигат. Да търсим Ботев сред нас –не можем го открием. Да характеризираме Ботев – не сме достойни. Да жалим за Ботев не бива – духът му е сред нас и оживява, по-жив от всякога. Какво ни остава – да говорим и пишем слова за Големия син на България. Да се чудиш как всичко е сбрано в една личност – Човек, поет, революционер, мечтател, идеалист…Не стигат думите и свършват там, където започва легендата…“
В кабинета по история се чува гласът на учителката, която чете спомени за онзи паметен ден: „В мразовитата зима утрото беше красиво. Слънцето изгря зад баира и с лъчите си галеше заскрежените стрехи на калоферските къщи. Ден като ден, ама не точно. Денят бе Коледа, а по новому – Богоявление. Ражда се един български исполин, който ще запали искрата на надеждата със слово и оръжие…“
Христо Ботев! –син на България и на един изстрадал народ… А след като има такъв народ, значи има надежда за цялото човечество. Той ни остави идеали, остави ни отговори, но и много въпроси. Той успя да слее поезия, дела и мисли в единство.Днес не той има нужда от нас и нашето признание, а ние имаме нужда от него и от неговите непреходни идеали.
Гвардейците на Гимназията вдигат шпаги.
За почест!
България ражда герои, за да ни има през вековете!