Учителят… Той горд е и изстрадал.
С ум, сила, вяра и сърце дарен.
И не защото е учител станал,
а защото за учител е роден.
Гимназисти и учители от ГПЧЕ „Христо Ботев“ се преклониха пред делото на Народните будители и честваха празника по уникален начин
Седмица преди Деня на народните будители – първи ноември, във фоайето на Гимназията, ученици от 11. клас и учителите по български език и литература подредиха кът със снимки и книги на именитите българи, съградили ни като нация и културна идентичност през вековете. Така всички посетители и ученици имаха възможността да се запознаят с живота и делото на Паисий, Софроний, Ботев, Левски и много други будни умове, патриоти и родолюбци.
За празника на народните будители ръководството и учителите на ГПЧЕ „Христо Ботев“ организираха тържество, на което показаха творчески дух и засвидетелстваха своето уважение към колегите, решили да се оттеглят в заслужена почивка. След думите на благодарност и признателност за професионализма и приноса за развитието на просветното дело в град Кърджали, учителите сътвориха пъстроликия образ на учителя – будител. Той бе представен като поет със дух, като книга, в която има много мъдрост и опит, като слънцето, което пръска светлина.
За всички ни е ясно, че ролята на съвременните будители е много по-сложна от тази да се ограмоти един млад човек. Днешната дефиниция на думата будител различна. За тях той е човек, който може да мотивира, да събуди желание за развитие, да подтикне към добротворство, и желание за победа, да отваря очите към истинското и красивото. Нека знаем, че учителят създава цяла звездна система от ученици и родители и те светят със светлината, с която той, учителят, ги е заредил и го помнят за цял живот.
На първи ноември е добре да се знае, че не гоним злите духове с тиквени фенери, че не сме чуждопоклонници, а сме хора, които носим гените на стремежа към наука и познание за славното и героично минало и уважение пред неуморния труд на днешните будители. Крайно време е да разберем, че няма кой да дойде и да ни събуди, ако ние не поискаме да отворим очите си към духовното, стойностното и родното.
Какво ни е нужно, за да се събудим? – Вяра, нови ценности и манталитет! Днес, повече от всякога, ни е нужно да се гордеем с миналото си и „История славянобългарска“. Нужно ни е да помним, че настоящето ни е такова, каквото си го сътворим сами.
Да осветлим пътя към знанието и добротворството!
Да събудим спящите!
Да запазим пламъка на пробуждането!