В навечерието на Международния ден на театъра учениците от театралните клубове на български език, на немски език и на английски език-част от проекта по НП „Заедно в изкуството и спорта“, със своите ръководители Атанас Атанасов, Маргарита Маргаритова, Радка Попгеоргиева, Таня Маровска и Анета Танкова посетиха град Пловдив, за да се потопят в света на театъра и да се вдъхновят за това, което предстои да представят те самите на сцената по- късно.
Едно от емблематичните места в Стария Пловдив е Античният театър, съхранил духа на епохата, в която е създаден. Атанас Атанасов, режисьор и актьор в Театрално – музикален център- град Кърджали, превърна учениците в истински актьори. Постави ги пред предизвикателството да се въплътят на сцената в персонажи от древногръцката трагедия на Софокъл „Антигона“, с което те се справиха успешно.
Само след няколко часа 44 ученици от VIII-XIIклас влязоха в дома на Мелпомена – Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, в очакване да видят на сцената персонажите от 71-то представление на сценариста Александър Секулов и на режисьора Диана Добрева , чиято интерпретация по книгата „Слепият градинар“ от Валери Стефанов превръща спектакъла „Дебелянов и ангелите“ в един от най-любимите за актьорите.
В този шедьовър на театралното изкуство поезията не губи битката за живота. Само тя възвръща любовта сред тъмната гора на войната.
Единствено на поета е позволено да броди из градината на сънищата, за да открие думи, с които светът става поносим и разбираем.
В началото на 1916 година млад мъж прави упорити опити да се запише доброволец в българската армия, воюваща на Южния фронт в Първата световна война.
Военният му чин е подпоручик, името – Димчо Дебелянов.
Известен на малък кръг литературни братя, без издадена книга.
Съдбата го прави командир на Пета рота от 22-ри тракийски полк.
С обикновените момчета от тази рота тръгва в атака на 2. октомври 1916 година в 10:34 часа предиобед подпоручик Димчо Дебелянов.
За да започне животът му на безсмъртен български поет – никога оспорван, никога отричан, безусловно обичан, грижливо съхраняван, превърнал се в символна фигура в съзнанието на своя народ.
След края на представлението всички ученици бяха много развълнувани, споделяйки какво е усещането да си част от това преживяване сред публиката в първия професионален театър у нас. Ивайло Христов, един от актьорите в спектакъла, поздрави учениците от ЕГ „Христо Ботев“ и сподели, че „с такава възторжена публика е лесно да се играе.“
Това признание е достатъчна мотивация за младите ботевци да се превърнат от зрители в актьори и да успеят да докажат ,че изкуството пречиства духовно и е способно да накара всеки, докоснал се до театъра, да стане част от неговата магия завинаги.