Учениците от ЕГ „Христо Ботев” град Кърджали представиха в своите презентации, есета, стихотворения, какво е за тях водата по повод Световния ден на водата-22-ри март.
Световният ден на водата се отбелязва на 22 март всяка година от 1993 г. насам под егидата на ООН и акцентира върху важността на достъпа до питейна вода.
Темата през 2021 г. е „Ценим водата“. Тя поставя акцент върху стойността на водата и какво означава тя за различните хора.
Световният ден на водата отчита важността на водата и насочва вниманието към 2,2 млрд. души на планетата, които живеят без достъп до питейна вода. Поставя фокус върху предприемане на действия за справяне с водната криза в световен мащаб. (презентация)
Целта на тазгодишното издание на кампанията е да се постигне по-цялостно разбиране за това, как се оценява водата от различните хора в различен контекст, за да може да се опази по-добре този ценен за всички ресурс.
Аз съм вода
Аз съм вода.
Аз съм живот.
Аз съм храм.
Океан, река и море.
Майка, баща и малко дете.
Пиеш, преглъщаш, забравяш.
Кранче пуснато оставаш,
а аз си тека и тека и не
спирам.
Живота си бавно изливам.
Аз съм вода.
Аз съм живот.
Аз съм храм.
Синя, зелена, вече и черна.
Ядосана, тъжна и нервна.
Аз чакам ли, чакам ти да ме спреш,
ала кога ли ти ще разбереш,
че аз за теб съм дар
безценен,
а ти за мен си тъй
проблемен.
Аз съм вода.
Аз съм живот.
Аз съм храм.
Изток, запад, север, юг
Нож, трион и чук.
Пиеш, къпеш и забравяш.
Капка от мен не оставяш
Как ли ти човеко не разбираш,
че ако ме изтощиш- умираш?
Аз съм вода.
Аз съм живот.
Аз съм храм.
Изчерпаема, кратка, мръсна.
Изтощена, от боклуци гъста.
Аз съм водата – извор на живот.
Давай човеко – ти си на ход.
Какво още ти ще ми сториш?
Аз теб или ти мен ще пребориш?
Аз съм вода.
Аз съм живот.
Аз съм храм.
Няма, не искам и мразя.
Тук съм, ще бъда и пазя теб и семейството твое.
Ще пазиш ли ти богатството мое?
Ценете водата, тя за всички
ни е нужда!
Нека не се превръща в
гостенка чужда!
Мария Тонева 11Б клас
Надеждата в последната капка вода
Прекрасна пролетна утрин. Ароматът на цъфналите цветя се носи от лекия ветрец в небесата. И днес слънцето се е облегнало на небосвода и огрява цялата планета Земя. Слънчевите лъчи се отразяват в кристално чистата вода, а на брега стой стара лодка, до която едва достига слънчева светлина. С всяка една изминала секунда слънчевите лъчи се докосват до лодката и тя става все по-хубава, усмихва на слънцето. Лодката изглежда самотна, не се знае откога е там, а има толкова много спомени в нея.
Унесена в мисли, загубила представа за времето, погледнах отново към малката стара лодка. Белобрад старец се приближаваше към нея. Приседна до старата лодка. Погледна ме и започна да говори. За всичките си спомени с лодката. От най-хубавите до най-лошите.
„Дете мое, на пръв поглед малка и стара лодка, но ми е повече от скъпа. „Просто думи, които значат много. Старецът продължи на говори . „Ходил съм на много места с тази лодка, но едно от любимите ми занимания с нея е почистването на водите“. Водите които са замърсени . „И опасни са за животните“.
Замърсяването на водите в днешно време е един от основните проблеми. Водата ни дава всичко, от което се нуждаем, а ние я унищожаваме. Основателна причина няма, просто човека е неблагодарен и такъв ще си остане. Времето минава и от ден на ден глупостта на човек се усеща по-силно, с още по-голяма тежест. Преди моряците са се възхищавали на величествените води, а художниците са правили стотици картини за нея, а ние, хората, сякаш сме загубили това чувство. Може би няма по-важно нещо за нас от банковите ни сметки и скъпите бутици. Надеждата е загубена…
Кеят започва да се пълни с хора, а с това стана и по-мръсно. Той става все по-тъжен и тъжен, рибите умират във водите. Изхвърлените найлонови торбички, пластмасови капачки, мрежи и безброй други примери убиват водните обитатели.
На пръв поглед просто найлонова торбичка, но тя е повече от опасна за живота на земята. Рибите оплитат перките си в торбичките и не могат да продължат да плуват. Пластмасовите сламки убиват водните костенурки, а с тях и всички останали водни обитатели.
Водата е едно от най-ценните неща който притежаваме, но ние не я ценим. Хората имат едно голямо предимство – разум, но дали съвременният човек го използва. Според мен в днешно време хората не са толкова разумни. Те не проумяват какво имат в действителност, какво богатство е водата. Те живея за днес, без да мислят за утре . Дали ще проумеят какво в действителност притежават. Дълбоко в себе си вярвам, че човек може да се промени към добро и ще разбере че уникалните неща са именно тези които пренебрегва.
А ти замисляш ли се за стойността на водата. Отговорът – не знам, но надеждата че не съм единствена ще умре последна.
Виктория Пламенова 9В клас