Ръководството на Езикова гимназия „Христо Ботев“ гр. Кърджали поздравява всички свои учители и ученици по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура.
Скъпи Ботевци , колеги,
Поздравяваме ви с празника и ви желаем крепко здраве, много вдъхновение и успехи!
“Език свещен на моите деди…”
Род, народ, родина! Три свидни думи, които са в основата на българското национално съзнание и които чрез историята и словото са свързани в едно неделимо цяло.
Българската държава е оцеляла през всичките ХIII века не само заради силата на меча, а защото е имала едно друго мощно оръжие – това на словото, на духовността. Заедно с градежа на непристъпни крепости са се развивали и израствали българската писменост и култура. Вярата в силата на писмеността, на речта успява да съхрани мъждукащия български дух и да го изведе на светлия друм на Българското възраждане.
Без буквите нямаше да знаем за Златния век на Симеон Велики, нямаше да опознаем мощта на Иван-Асеновата България, нямаше да оцелеем и да прогледнем в робския мрак, нямаше да чуем тревожния зов на Паисий и словата на дедите ни, нямаше да погледнем от Вола и от “чутовния” връх Шипка.
Нямаше да го има и най-свещения, най-светлия, най-българския празник – 24 май – Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Заредени сме с национално самочувствие и гордост, че и „ний сме дали нещо на света“, че през всички превратности на времето и съдбата делото на братята Кирил и Методий е оцеляло.
Този празник идва със светлината на майското утро, с пъстротата на пролетните градини, с веселата глъчка на децата в училищните дворове, с шарените венци от разцъфтели цветя. И с една обична песен, която трепти във всяко българско сърце:
Върви, народе, възродени,
към светли бъднини върви…
Повече от един век на 24 май мощно звучи българският всеучилищен химн на Стоян Михайловски и Панайот Пипков – химн, изпълнен с дълбок просветителски оптимизъм, с вяра в разума, в светлината на знанието, в силата на науката.
От кирилометодиевските извори и днес блика живата вода, която напоява дълбоките корени на нашата традиция и която е в основата на разлистването на българската духовност. От нея пият хората, отдали се на словото, за да хвърлят мост към бъдното и към вечното.