Дипломати, представители на държавни и местни институции, учители, родители и ученици аплодираха таланта на ботевци на грандиозния спектакъл, посветен на юбилея на първата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали
Казват, че училището е като дървото – познава се по плодовете. През класните стаи на гимназията за век преминават хиляди ученици, които със своите постижения стават нейна визитна картичка и отличителен знак. Зад успехите на първата гимназия стоят творческите усилия и талант на много учители, за които просветното дело е призвание.
Доказателство за себераздаване в името на знанието, младостта и таланта беше и сбъдването на концерт спектакъла„Сто години памет, знание, вяра, надежда, любов“ – кулминация на инициативите, посветени на юбилея на Гимназията. Препълнената зала на театър „Димитър Димов“ трепетно очаква поредната дългоочаквана среща с младите таланти на ЕГ „Христо Ботев“. След тържествените приветствия за празника на училището, залата притихна от звъна на камбани… Те нашепват легенда за едни мрачни дни, в които българите търсят своята памет. Родопска гайда писва, огнен нестинарски танц се вие по разпалените въглени, тъпани бият… Ботев се е изправил в цял ръст и гледа към Балкана… Бурята в душата му бушува.. Трудно е да оставиш майка и венчило… Той знае, че пътят е страшен, но славен…Пише своето писмо до Венета и тръгва на най-дългото си пътуване с двеста брадати мъже и момци гологлави. На брега на Дунава целува майката земя и отново гледа към Балкана. Там, след сражението с черкези, башибозуци и войници, е измамно тихо… Пуква пушка и така Ботев става пророк с поезията си, че „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
Отговорност и чест е да създадеш училище и то да носи името на поета и революционер Христо Ботев. През годините тревогите и вълненията на поколенията се различават само по облеклото и интериора. Любовта, смехът и закачките „оживяха“ на сцената в уникални превъплъщения в лицето на училищния прислужник и чистачката, на учениците, които пишат реферат за Ботев, на журналистите, които спешно трябва да направят интервюта с възпитаници на гимназията, на сценаристите, които са изгубили таблета със сценария за юбилея и на учителите, които доказаха, че са креативни и талантливи, че могат да се надскочат и да пеят заедно с учениците.
Особено запомнящо се и трогателно беше присъствието на бившите възпитаници на Гимназията, които с музикалните си изпълнения „взривиха“ залата. С много талант и уважение към училището и учителите си те пяха и трогнаха до сълзи публиката с думите си на благодарност и гордост, че са ботевци. Аплодисментите бяха за Мария Терзиева, Милена Василева, Мария Белева, Жана Станкова, Дарина Заимова, Вася Попова и за тяхното безспорно музикално майсторство.
Гвардейски танци със знамена и саби, народен танц с тъпани, огнен кан-кан и баварски танц – феерия от звуци, движения и багри, превърнали се в запазена марка за гимназията, отново събра аплодисментите и възторга на публиката. На финала прозвуча за първи път химнът на Езиковата гимназия, с който бяха поставени финалните акорди на двучасовия спектакъл.
Цветя и поздравителни адреси за юбилея на гимназията, както и думи на благодарност за прекрасната емоция бяха отправени от името на директора на ЕГ „Христо Ботев“ госпожа Даниела Павлова към всички, сбъднали магията на сцената.
ГАЛЕРИЯ – ИЗБРАНИ МОМЕНТИ ОТ КОНЦЕРТА
