Проект „Приятели“ приключи със спектакъла „Приятелят е като второ Аз“
Залата на Дома за култура и младежки дейности се оказа малка за многобройната публика, дошла да се наслади на заключителната публична проява на участниците в проект „Приятели“. Проектът се осъществява от Училищно настоятелство „Христо Ботев“ в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) BG05M2OP001-3.002 «Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и/или търсещи или получили международна закрила» (втори срок), Оперативна програма «Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020», съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. Вече две години ученици от ЕГ „Христо Ботев“ работят по него и се занимават в общо 10 ателиета и клубове. Като ретроспекция от дейността на клубове „Екология“ и Клуб „Етнография“ във фоайето бяха експонирани изложби с предмети, изработени от участниците, както и от събрани от тях материали, представящи бита и поминъка на хората, живеещи в Източните Родопи.
Точно в уречения час завесата се вдигна и всички гости се потопиха в спектакъл, изцяло сътворен от участниците в ателиетата към театрална академия „Приятели“. На сцената оживяха герои от сценарий, създаден от сценаристите в академията. Шестима приятели се замечтават за бъдещето. Ще бие последният училищен звънец и всеки ще тръгне по своя път, Това е прекрасен повод за разговор. Бъдещият архитект мечтае да посети Египет, археологът иска да опознае Древна Гърция. Учителката и романтичната поетеса си мислят за първобитното образование в Каменната ера и за средновековната поезия. Танцьорката иска да види „Мулен руж“ и Париж, а компютърният специалист няма време! Той трябва да разреши сериозен проблем – да елиминира компютърния вирус, който пречи на пътешествието им. Оказва се, че приятелите мечтатели получават междупланетно съобщение, което гласи, че в ЕГ „Христо Ботев“, Кърджали, България е изпратена машина на времето, с помощта на която може да се види бъдещето, но има и компютърен вирус, който трябва да бъде отстранен.
След редица недоразумения с вредителя младежите попадат във времева буря и се озовават в Бедрок, където са
посрещнати от мобилна група в лицето на Бам-Бам и Пебълс, а с тях и първобитни хора, изпълняващи ритуален танц на приятелството. Компютърният вирус създава времева буря и мечтателите се озовават в Египет. Прекрасните костюми, сътворени от участниците в ателие „Сценография и режисура“, оригиналната хореография на танците,представени от танцьорите от клуб „Танците на моя етнос“, оригиналните аранжименти на песните на певците от ателие „Музика“ пробудиха фараона, нарушавайки спокойствието му. Приятелите от ЕГ “Христо Ботев“ и участници в ателие „Актьори“ искат да разгледат Египетските пирамиди. Фараонът се съгласява, но поставя две условия. Младежите решават с лекота задачите и получават благословията на сфинкса – пазител на пирамидите.
Компютърният вирус обърква отново нещата. Героите попадат във времева буря и след миг се озовават в Древна Гърция. Танцът на гръцките девойки разгорещява обстановката. Те с грациозността на хетери превземат сцената и отвеждат приятелите до стените на Троя. Там всички се срещат с пророчицата Касандра, която се превръща в техен екскурзовод. Тя им разказва пред каква сериозна опасност са изправени троянци заради Парис и Елена и ги отвежда до Олимп, където Зевс чете военна инструкция. Зевс със задоволство открива, че идеята за война не е лоша. Вижда какво пише в инструкцията „Старогръцки митове и легенди“ на Николай Кун и чертае стратегия за следващи действия.
Точно когато ситуацията става нажежена, вирусът обърква времето и пространството. Героите попадат в епохата на Средновековието. Това е епохата на рицарите и техните прекрасни дами на сърцето. Изведнъж виждат на балкона дама с ветрило, рицарят пред балкона прави серенада.
Героите попадат и в Париж в началото на ХХ век, където случайно се запознават с един обикновен служител от Кабаре „Мулен руж“. Така те сбъдват още една своя мечта и стават свидетели на едно уникално представление. Изпълнението на кан-кан предизвика бурни аплодисменти от публиката в залата.
В края на невероятната разходка всички са доволни от пътешествието и разбират, че е време вече да се прибират. Благодарене на вируса те успяват да пропътуват през времето и пространството, да видят много интересни неща от миналото, без което няма настояще и бъдеще. Докато преминават през различни изпитания, младите актьори оставят поводи за размисъл, за да изпробват силата на приятелството. Препълнената зала аплодира бурно изпълненията на всички участници в спектакъла, а ръководителят на проект „Приятели” госпожа Йорданка Чавдарова приветства от сцената младите таланти с думите:
„Поздравявам Ви за смелостта да мечтаете и да реализирате идеите си с талант и креативност. Възхищавам се на умението Ви да се сплотявате и да се забавлявате учейки и да работите в екип. Днес вие доказахте, че Театрална академия „Приятели” е работилница за таланти. Прекрасните послания на сценаристите, впечатляващата актьорска игра, сценографията и костюмите, музиката и танците създадоха неповторима атмосфера за публиката в залата.“ Госпожа Чавдарова благодари и на ръководителите на клубове и ателиета за професионализма, с който мотивират младите хора и ги учат да бъдат творци и откриватели.
Със спускането на завесата и изпълнението на химна за приятелството, специално създаден в рамките на проекта бе поставен край на представителната изява на театрална академия „Приятели“ и финал на работата на клубовете и ателиетата, но в съзнанието и сърцата на участниците в него като най-ценна награда останаха приятните спомени, незабравимите преживявания и удовлетворението от осъществените дейности.