Ученици и учители от ГПЧЕ „Христо Ботев“ почетоха годишнината от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев
С Ботевия марш „Тих бял Дунав“ и „Жив е той, жив е” фанфарната музика постави началото на тържественото честване на 168-годишнината от рождението на поета и революционер Христо Ботев. Напетите момчета и момичета от Първия ученически гвардейски отряд на Гимназията се подредиха в почетен шпалир пред паметника в двора на училището, а ученици от 11. клас подготвиха рецитал, чрез който поставиха редица въпроси пред своите връстници: „Има ли го Ботев днес? Нужен ли е неговият подвиг? Достойни Ботеви потомци ли сме ние?” Отговорите бяха красноречиви – Ботев е в сърцата ни, в паметта ни и с почитането на неговия живот и дело доказваме, че сме живата памет, че сме достойни Ботеви потомци. В честването на годишнината от рождението на поета се включиха и останалите единадесетокласници, които подредиха кът, изготвиха презентация и плакат за великия българин.
В словото си Директора на ГПЧЕ „Христо Ботев“ госпожа Йорданка Чавдарова се обърна към присъстващите с думите: „Днес е един от духовните празници, с които е белязано началото на всяка година. На шести януари, Богоявление, е тържественото честване на 168-години от рождението на Христо Ботев. Ние сме тези, които с делата си вървим по пътя на великия българин. Наша е отговорността да съхраним в националната памет подвига и делото на Христо Ботев.“ Тя допълни още, че в народния календар тези големи църковни празници носят символиката на началото, на пречистването и на прехода към новия кръг от духовната спирала. Те са знаци за граничност и за възраждане. Личността на Ботев е като синтез и израз на тази символика. Чрез делото и словото на Ботев тези празници се превръщат в знакови и за националното летоброене. 
Той е един от българските герои, от който черпим вяра и упование и предлагаме като образец за подражание на децата си, търсейки жизнени корени на доброто, отвъд преходните стойности на личния интерес и на битовото добруване. Ботев избира съдбата си, както и тя него – щастливо съчетание от потребност и предопределеност!
В края на тържеството бяха поднесени венец и цветя от ГПЧЕ „Христо Ботев”, Военен клуб и Областен съюз на ветераните от войните.