На 28 април 2026 г. в Езикова гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора се състоя регионалният кръг от надпреварата по четене на немски език за ученици от 8. клас. Събитието е част от проекта „Балканите четат“, който е насочен към развиване на езиковите умения на осмокласниците в училищата с немски език (DSD) и се реализира с подкрепата на Германската служба за училищно дело в чужбина. Целта на състезанието е да се насърчава любовта към четенето и да се събуди интерес към литературата.

В надпреварата взеха участие ученици от различни езикови гимназии в страната, които демонстрираха увереност, добра подготовка и силна мотивация. Всеки от тях имаше възможност да покаже уменията си за правилно и изразително четене на немски език. Сред участниците се открои ученикът Арда Бадем от 8. клас, който достойно представи Езикова гимназия „Христо Ботев“ – град Кърджали. Със своята увереност и с много старание той се нареди сред впечатляващите участници в състезанието. Съществен принос за подготовката му има и ръководителят на проекта г-жа Несрин Салиф, която с професионализъм и отдаденост подпомага развитието на учениците в изучаването на немски език.

Събитието премина в дух на съревнование, но и на споделен интерес към езика и културата, като още веднъж подчерта значението на подобни инициативи за развитието на младите хора.

С изключително постижение се отличи дванадесетокласникът Костадин Димов от Езиковата гимназия „Христо Ботев“, град Кърджали, който завоюва престижното 7-мо място в страната на XIX Национална олимпиада по гражданско образование, проведена  в град Габрово. Това класиране го нарежда сред най-добрите млади умове в България, а за област Кърджали е с най-висок резултат.

Олимпиадата по Гражданско образование се провежда на три етапа и цели да се формират граждански нагласи и ценности. При защитата на своя проект Костадин Димов получи почти максимален брой точки, което е ярко доказателство за отличната му подготовка и увереност. Той впечатли комисията с представянето на социалния си проект, а при решаването на казус, свързан с онлайн тормоза, демонстрира задълбочено разбиране на проблема, критично мислене и умения за аргументирано предлагане на ефективни решения.

В резултат на този забележителен успех Костадин Димов заслужено бе удостоен със званието „лауреат“ на олимпиадата – признание, което му осигурява директен прием като студент в най-престижните хуманитарни специалности в редица български университети. Постижението е не само личен триумф, но и повод за гордост за неговия преподавател Марина Димова, съучениците му и цялата училищна общност.

Успехът му е резултат от упорит труд, постоянство и силно изразена гражданска позиция – качества, които вдъхновяват и мотивират останалите ученици да преследват своите цели и да вярват в собствените си възможности.

„Засади плодно дръвче“ е ученическата инициатива на гимназистите с мисия към бъдещето

Идеята за ученическия проект „Засади плодно дръвче“ се ражда спонтанно през 2020г., в нелеките времена на Ковид–пандемията. Проектът стартира като алтернатива на принудителната карантина и затварянето по домовете, както и онлайн обучението, като в началото в него участват само ученици от тогавашния 9. клас. Целта беше всеки ученик, заедно със своето семейство, да засади 4 дръвчета и в допълнение мотивира близък човек, често живеещ в чужбина, да засади пето.

Втората, и не по–маловажна цел на проекта беше, учениците поне за кратко, да се откъснат от екраните на компютъра и телефона, и да могат, макар и за малко, да влязат в контакт с живата природа; да почувстват мириса на пролет и влажна пръст, и не на последно място – да усетят удовлетворението, че са спомогнали за един нов живот.

От тогава до днес в инициативата  са се включили около 300 ученици, като са засадени повече от 1000 плодни дръвчета в България и в държави като Германия, Англия и Турция. Проектът обединява хора, живеещи в различни части на Европа с грижа към природата и бъдещето.

По този начин не просто се насърчава грижата за природата, но и се създава връзка между поколенията, като превръща засаждането на дърво в символ на споделяне, грижа и бъдеще.

Бихме се радвали, ако и други училища подемат нашата инициатива и проектът намери своето продължение сред децата и младежите на България, а защо не и на Европа и с удоволствие бихме споделили нашия опит, казва госпожа Н. Садула – ръководител на проекта. „Тогавашните деветокласници вече са студенти, но випуските след тях приеха проекта присърце и с младежки ентусиазъм се включват в мероприятията по засаждане на дървета. Като пример мога да дам облагородяването на двора на параклиса „Св. Илия“ в село Опълченско, където през октомври 2025, заедно с дамите от клуб „Ахридос“ и със съдействието на сдружението „Гората БГ“ засадихме над 80 дръвчета – дъб, ясен, кестен и др.“

„Не е достатъчно само да знаеш – трябва и да го приложиш. Не е достатъчно само да искаш – трябва и да действаш“ – Йохан Волфганг фон Гьоте
Възпитаниците от немските паралелки на ЕГ „Христо Ботев“ за поредна година доказаха, че не само знаят, но и прилагат на практика наученото, не само искат, а и работят усилено за постигане на отлични резултати. Доказателство за това е класирането на 6 ученици от кърджалийската гимназия на националния кръг на олимпиадата по немски език към МОН, който се проведе от 27.- 29.03. 2026г. в гр. Габрово. Тези успехи не са случайни, а са доказателство, че обучението по немски език в училището е на много високо ниво и чрез тях ЕГ „Христо Ботев“ – гр. Кърджали за поредна година се утвърждава като значим фактор в чуждоезиковото обучение в страната. Това постижение традиционно се възприема като ясен знак за качеството на обучение по немски език и отдадеността както на учениците, така и на техните преподаватели.
Успехът на Сезгин Мустафа и Билгехан Хюсеин от 9.клас, Катерина Тонева и Деха Мехмедали от 10.клас, Лъчезара Солакова и Дария Куцева от 11.клас е пример за упоритост и любов към знанието, защото олимпиадата по немски език изисква не само отлични граматически познания, способност за разбиране на сложни текстове, умения за писмена и устна комуникация, но и умение за критично и креативно мислене.
Билгехан и Сезгин уверено и успешно тръгват по стъпките на съучениците си и затвърждават смело водещата позиция на Гимназията сред немскоезичната общност. Сезгин Мустафа е сред 12-те ученици от цялата страна, който получава така желаната PAD – стипендия на немската служба за академичен обмен и ще посети гр. Бон в периода 24.06 – 13.07. 2026г. Тази заслужена награда се превръща в закономерност и традиция сред немските паралелки на училището, което още веднъж показва, че дори и само след година изучаване на този труден, но и красив език, трудът и усилията се възнаграждават.
Постиженията на Деха Мехмедали, Дария Куцева и Катерина Тонева не спират дотук. Немските възпитанички бяха сред 32-та класирали се ученици на националния кръг на олимпиадата по немски език към Goethe Institut, който се проведе на 21. 03.2026г. в гр. София. Катерина познава добре вкусът на успеха и този път не е изключение. Тя заслужено се класира на 2.място, ниво В2, което ѝ предоставя възможност да посети курс на Goethe Institut и да получи езиков сертификат, а на националния кръг на олимпиадата по немски език зае почетното 4. място в своята възрастова група, което е изключително голям успех, тъй като форматът е сред най- трудните, които се дават на олимпиада.
Зад тези впечатляващи постижения стои всеотдайният труд, професионализмът и вдъхновението на учителите, които с постоянство и индивидуален подход развиват потенциала на всеки ученик, решил да овладее тънкостите на езика на Гьоте и Шилер. Успехът не е случайност, а израз на часове усилена подготовка и неуморен труд и от страна и на учителите, които с умение насърчават и вдъхновяват мотивираните ученици. Екипната работа на учителите по немски език в гимназията също е решаващ фактор за развитието на уменията на учениците и постигането на тези успехи. Благодарение на съвместните усилия на ученици и преподаватели, името на гимназията е добре познато не само в България, но и в Германия, превръщайки я в символ на качество и престиж.

В ЕГ „Христо Ботев“ – Кърджали се състоя тридневна регионална среща за обмен на добри практики по  Национална програма  „Иновации в действие“

Учители и ученици от Първа езикова гимназия, гр. Варна, ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“, гр. Сливен и ПЕГ “Екзарх Йосиф I”, гр. Ловеч пристигнаха на тридневна работна среща в ЕГ  „Христо Ботев“ – Кърджали. Госпожа Даниела Павлова – директор на Гимназията и екипът по иновации посрещнаха гостите и ги запознаха с дългогодишната традиция на училището, които е от първите иновативни в страната. На работната среща беше споделен богатият опит на училището във внедряване на проектно базираното обучение в рамките на една иновативна седмица, в която учениците от различните випуски презентират дейностите, свързани с иновативните методи на обучение. По оценка на ръководството и екипът, разработил осемгодишната програма, идеята е намирала широк отзвук не само в училище, но и в страната.

Госпожа Марина Димова, учител по философия и гражданско образование на немски език и член на работната група по иновации, представи новата иновация, която стартира от тази година.  „Кариерен компас“ е предизвикателството, пред което ученици от 10. клас ще търсят най-ползотворните  контакти с лектори от различни сфери, които да разкрият възможностите на различните професии. В презентацията на госпожа Димова беше отделено внимание  на тридневната програма за откриване, изследване и  вдъхновение.

Гостите имаха възможност на практика да се включат в част от предвидените дейности – уъркшопове по групи по иновацията „Кариерен компас“, както и да присъстват на официалната церемония по откриване на новоизградения STEM център в ЕГ „Христо Ботев“, гр. Кърджали.

Културната  програма за училищата партньори включваше и посещение на Регионалния исторически музей – град Кърджали, както и разглеждане на различни забележителности на град Кърджали. Преди отпътуването си гостите имаха възможност да се включат в дейности по групи – наблюдение на реален работен процес на тема „Поглед отблизо към професионалния свят.

Пореден  успех за членовете на журналистическия клуб „Публична реч“. Мехтап Рамадан, Антония Босева и Ралица Атанасова се класираха  на призови места

Националният журналистически конкурс „Григор Попов“ – Разград е част от Националния календар на МОН и от години утвърждава своя авторитет като платформа за откриване и насърчаване на млади таланти в сферата на медиите. Сред отличените тази година, в ХІV издание на конкурса, се открояват имената на Мехтап Рамадан, Антония Босева и Ралица Атанасова, които работят от четири години в клуба и ежегодно  впечатляват журито със своите оригинални идеи, задълбочен анализ и силно изразена гражданска позиция.

Мехтап спечели сребро и бронз в индивидуалната надпревара, а Ралица и Антония се класираха на трето място за Клуб „Публична реч“ – колективна награда, със своите видео материали за електронна медия.

Конкурсът, носещ името на изтъкнатия български журналист Григор Попов, има за цел да стимулира развитието на качествена журналистика и да даде сцена на новото поколение автори. Отличията, присъдени на трите участнички, са признание не само за техния индивидуален талант, но и за високото ниво на подготовка и ангажираност, което демонстрират.

Наградите от конкурса Григор Попов са доказателство, че младите хора  продължават да проявяват интерес към журналистиката и да я развиват като значима обществена мисия. Успехът на трите отличени участнички е не само личен триумф, но професионална удовлетвореност за ръководителя на клуба госпожа Надежда Карагьозова.

През петнадесетгодишната история на клуб „Публична реч“ многобройните постижения на учениците в различни национални ученически журналистически конкурси вдъхновяват и показват, че качествената журналистика има своето достойно продължение в лицето на новото поколение.

Ученици от 9. клас на ЕГ „Христо Ботев“, изнесоха рецитал, в памет на жертвите, паднали в априлската епопея преди 150 години

Инициативите, посветени на честването на тази бележита годишнина бяха предхождани от изложба, посветена на  революционерите от април 1876. Тя беше подготвена от членовете на Клуб „Будител“ и учителите по история и цивилизации, а  Окан Мехмед от 11Д клас, с участието на Йордан Бобуранов от 12Г клас, изготвиха кратък филм, посветен на въстанието.

Днес заставаме пред олтара на българската памет. Изминали са 150 години от онези априлски дни, в които времето спря, за да даде път на вечността. Историята на България е изписана с мечове, но страницата на 1876-та година свети с най-страшната и най-пречистващата светлина. Това е месецът, в който един народ реши, че е по-добре да умре прав, отколкото да живее на колене. Както пише големият летописец Захари Стоянов: „Българинът доказа, че умее да цени свободата си повече от имота си, повече от спокойствието си, повече от самия си живот!“

Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак – това не са просто географски имена. Това са раните на България, от които изтече робството и се роди свободата ни. 1876! Годината, в която България не просто страда —тя се събужда. Векове наред народът ни живее в страх, с наведена глава, с пречупена воля. Но има мигове в историята, в които страхът отстъпва място на нещо по-силно – на решението, на смелостта, на свободата. Народът вече не чака спасители. Той сам избира своя път.

Перущица се превърна в жертвеник. А Батак… Батак стана българската Голгота. Светата църква „Неделя“ приюти мъченици, които предпочетоха смъртта пред позора. В Оборище, под сянката на вековните буки, се роди първото българско Народно събрание. Там нямаше протокол, нямаше лукс. Имаше само една Библия, два прекръстени пищова и клетва, която тежеше повече от планината.

Там Бенковски, апостолът с огнените очи, изрече думи, които още отекват: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да оздравее!“ Той знаеше – победата може и да не е военна, но моралната победа вече принадлежеше на България!

 20. април! Една преждевременна пушка гръмна в Копривщица. Едно писмо, подписано с кръв, полетя към Панагюрище. „Братя! – пишеше Каблешков – Ако вие сте истински патриоти и наследници на Крума и Симеона… нека всеки юнак се препаше със сабя!“

 И народът полудя от радост!  Захари Стоянов описва тези мигове така: „Никога аз не бях виждал такова въодушевление, такава самоотверженост! Всеки тичаше, всеки се готвеше, като че отиваше на сватба, а не на смърт.“

Безспорен е фактът, че храбрите български орли са прекрачили бариерата на времето благодарение на националната памет!

В думите, изречени от младите ботевци, прозвучаха посланията: „Докато ние помним, докато ние чувстваме, техните жертви няма да са напразни. Огънят на вечната национална памет ще гори! Какъв образ ще придобие нашето съвремие в бъдеще, зависи от това, какъв избор ще направим и какви отговорности ще поемем в нашия живот, какво ще предадем на децата си, за да помнят подвига на нашите предци!“

Без април 1876-та, нямаше да има Трети март. 150 години по-късно… България е тук. Напук на пожарите, напук на пепелищата. Април не е само месец в календара. Април е състояние на духа. Това е мигът, в който казваш „Свобода или смърт“ и знаеш, че и двете са вечност.

Тържественото честване на 150-годишнината от априлската епопея в ЕГ „Христо Ботев“ приключи със словата на ботевци: „Помним! Пазим! Продължаваме!“

Поклон пред героите на Април 1876!