24.05.2020г. – Ден на славянската писменост и култура. Отличени Ботевци – честита награда на ученици и учители! Бъдете много вдъхновени и все така успешни.

Към статията в BGVESTI.NET

Към статията в BGVESTI.NET

В навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура, осем педагози от Кърджали бяха удостоени с почетното отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието и науката. Това стана на церемония във фоайето на РУО, а наградите връчи неговия началник Гроздан Колев.

Сред наградените са учители, директори на училища, синдикални дейци в сектора на образованието, а това, че толкова много педагози са отличени от област Кърджали, говори за високото качество на гилдията в региона, коментира след награждаването Гроздан Колев.

Наградените са: Станка Стамова от СУ „Отец Паисий”, Радка Попгеоргиева от ЕГ „Христо Ботев”, Костадинка Кралева от ПГТ „Д-р Асен Златаров”, Недялка Кюпрюджиева  – директор на СУ „Йордан Йовков”, Екатерина Бакърджиева от СУ „П.Р. Славейков”, Сийка Бъчварова от СУ „В.Д. Майстора”, Нели Арнаудова от ОДК и Атанаска Мешелиева от ПГ по икономика „Алеко Константинов”, която е и сред номинираните за наградата „Свети Йоан Рилски” на МОН.

Гроздан Колев припомни, че почетно отличие „Неофит Рилски“ е сред най-високите отличия, връчвани от МОН и то е за дългогодишна, цялостна и високопрофесионална трудова дейност в системата на народната просвета и принос в развитието на образователното дело в България.

Към статията в Нов Живот

Ръководството на Езикова гимназия „Христо Ботев“ гр. Кърджали поздравява всички свои учители и ученици по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура.

Скъпи Ботевци , колеги,

Поздравяваме ви с празника и ви желаем крепко здраве, много вдъхновение и успехи!

“Език свещен на моите деди…”

            Род, народ, родина! Три свидни думи, които са в основата на българското национално съзнание и които чрез историята и словото са свързани в едно неделимо цяло.

            Българската държава е оцеляла през всичките ХIII века не само заради силата на меча, а защото е имала едно друго мощно оръжие – това на словото, на духовността. Заедно с градежа на непристъпни крепости са се развивали и израствали българската писменост и култура. Вярата в силата на писмеността, на речта успява да съхрани мъждукащия български дух и да го изведе на светлия друм на Българското възраждане.

            Без буквите нямаше да знаем за Златния век на Симеон Велики, нямаше да опознаем мощта на Иван-Асеновата България, нямаше да оцелеем и да прогледнем в робския мрак, нямаше да чуем тревожния зов на Паисий и словата на дедите ни, нямаше да погледнем от Вола и от “чутовния” връх Шипка.

            Нямаше да го има и най-свещения, най-светлия, най-българския празник – 24 май – Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Заредени сме с национално самочувствие и гордост, че и „ний сме дали нещо на света“, че през всички превратности на времето и съдбата делото на братята Кирил и Методий е оцеляло.

Този празник идва със светлината на майското утро, с пъстротата на пролетните градини, с веселата глъчка на децата в училищните дворове, с шарените венци от разцъфтели цветя. И с една обична песен, която трепти във всяко българско сърце:

Върви, народе, възродени,

към светли бъднини върви…

Повече от един век на 24 май мощно звучи българският всеучилищен химн на Стоян Михайловски и Панайот Пипков – химн, изпълнен с дълбок просветителски оптимизъм, с вяра в разума, в светлината на знанието, в силата на науката.

            От кирилометодиевските извори и днес блика живата вода, която напоява дълбоките корени на нашата традиция и която е в основата на разлистването на българската духовност. От нея пият хората, отдали се на словото, за да хвърлят  мост към бъдното и към вечното.