„Фашинг“ е  карнавал, който се провежда преди Великите пости  и продължава от ноември до март. Празникът датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта. Карнавалът се празнува на много места по света и представлява съвкупност от ритуали и обреди за плодородие и гонене на зимата. Той се провежда всяка година в Австрия, както и в редица провинции в Германия, през месец февруари, преди началото на Великденските пости. Идеята на празника е чрез отдаване на всенародно веселие хората да се отърсят от страстите си и да прогонят злите демони, за да се подготвят за Великденско пречистване.Този празник се свързва с надеждите за плодородие и с пробуждането на природните сили. Символично това  става с гримаси, много шум и закачки.

Осмокласниците от немските паралелки на ГПЧЕ „Христо Ботев“ отбелязаха с много весели и забавни игри немския карнавал
„Фашинг“. Актовата зала на училището се превърна в арена на най-различни приказни герои, феи и чудовища. Много от костюмите бяха направени ръчно и очароваха всички с креативност и блестяща изработка. Участниците представиха своите творения с
неподражаем чар и увереност. Осмокласниците блеснаха и със своите театрални и певчески умения, като по този начин представиха придобитите нови знания по немски език.

В организацията се включиха и учителите по немски език в осми клас. Те съумяха да покажат на осмокласниците, че езикът не е само средство за общуване, но и мост между културите и чрез отбелязването на този типично немски празник всички се докоснаха до далечните традиции.
Под ритъма на немска карнавална музика ученици и учители танцуваха и пяха заедно, като вдигнаха достатъчно шум, за да прогонят всичко лошо от своето училище. Участниците играха и на много забавни игри – „Танцувалния стол“,  „Орехи“,  „Балони“,  „Лимбо“,  „Камила“ и „Скокове с чували“. Имаше организирано  и караоке на немски карнавални песни, което освен че беше много весело, обогати речника на учениците с нови думи. Различните класове бяха подготвили и изненади за своите съученици, но най-чаканият момент беше обявяването на победителите в конкурса за най-оригинален костюм. Празникът беше неповторим и незабравим за всички, които участваха в него. За поредна година традицията беше спазена – немският „Фашинг“ карнавал донесе радост,веселие и много емоции на Ботевци.

                                            Още снимки от събитието

В Актовата зала на Гимназията с преподаване на чужди езици „Христо Ботев“ – град Кърджали, ученици, учители и ръководството на училището изпитаха магическата творческа мощ на уникалната поетеса Петя Дубарова. Ученици от ХІІ клас и учители по български език и литература рецитираха  стихове  и залата затаи дъх под  въздействието на феноменалната поетическа зрялост на „най-слънчевото момиче на българската поезия“.

Специално за събитието се осъществи  телефонен мост  със сестрата на Петя – Елица Дубарова,  която благодари за този празник на поезията и изрази своята увереност, че днешните млади хора  имат възможност да живеят и да отстояват себе си достойно. Нейното послание  към ботевци беше: „Бъдете духовни, носете в сърцата си Петя”!

Силно въздействие върху всички оказа документално-поетичният филм  А имах толкоз много да ви кажа…, предоставен на Гимназията лично от Елица Дубарова. Филмът едновременно провокира и съживява спомена за Петя. Красивите рецитации в изпълнение на българската актриса Ванча Дойчева, архивните и съвременните интервюта, гласът на майката са само част от документалната стойност на филма. Непоказваната досега кореспонденция между шведа Пер и влюбената в него Петя беше представена в мярата на красивата първа любов, родила емоции и човешки преживявания, които показват, че любовта може и трябва да бъде вид поетично състояние. При Петя любовта е поезия, любовта е вдъхновение.

Присъстващите на събитието напуснаха залата развълнувани,  някои от тях дори просълзени.

Часът на Петя Дубарова се превърна в тържество на поетическия гений, тържество на Духа.

Големият немски философ Георг Хегел е посочил формулата на успеха в едно съвсем кратко изречение: „Нищо голямо в света не се случва без страст“. Водени точно от тази двигателна сила, единадесет „немчета“ от ГПЧЕ „Христо Ботев“ премериха знанията си с най-добрите в България на националния кръг на III състезание по немски език в София и тяхната страст се превърна в наша гордост – за Гимназията и града.

Безспорен победител в България в най-високото езиково ниво е Георги Базлянков, ученик от 12. клас. За Георги това е поредната победа и поредното доказателство за изключителния му интелект и отдаденост на науката. Само на стотни от челната тройка в това ниво е друг негов съученик – Боян Каменов, чиито езикови знания не за първи път го отвеждат до върха. Айнур Билял, победител също в много езикови битки, допълва успешното трио в тази категория.

Две точки и половина не достигнаха на Елиф Яшар да грабне първото място в ниво В2.  Както за нея така и за другите двама десетокласници – Еда Мехмедали и Стефан Михалев битките тепърва предстоят. Важното е, че пламъчето на страстта вече е запалено.

В ниво В1 класацията на нашите деветокласници води Георги Събев, плътно следван от Васил Петковски и Карина Дойнова. И тук формулата на успеха е спазена, защото да учиш немски и за тримата е удоволствие. А доказателство, че немският език дава възможности за изява на всички, са Фирдес Шевкет и Кристина Ванчева. Макар и изучаващи немски като втори чужд език, момичетата намериха смелост и защитиха знанията си на ниво А2.

Единадесет момичета и момчета от Езиковата гимназия, които ни показаха колко е важно да обичаш това, което правиш и като истински Ботевец да го вършиш със страст.

Всяка година последната сряда на месец февруари се отбелязва като Ден за борба с тормоза в училище. Той е познат още като „Ден на розовата фланелка“.

За пръв път “Денят на розовата фланелка” е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс, които се обличат в розово, за да покажат своята позиция за неприемане на тормоза в училище.

При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, облечен с розово поло, като го докарали до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави. Скоро инициативата се подема и от хиляди училища по целия свят.

Днес хиляди училища по целия свят и милиони ученици отбелязват последната сряда на месец февруари като Ден за борба с тормоза в училище. За пръв път Денят на розовата фланелка в България се отбелязва през 2012 година.

За поредна година ботевци показаха съпричастност към инициативата. Те казаха „Стоп на тормоза“  като учениците от Ученическия съвет и учениците от 9Ф раздадоха на  всички ученици и учители розови стикерчета под формата на фланелка с надпис „Не на тормоза в училище!“. Учители и ученици бяха облечени с розови дрехи в знак на подкрепа на инициативата.  Във фоайето на гимназията бяха поставени плакати и надписи срещу тормоза и насилието в училище.  Така ботевци заявиха своя избор: НЕ на тормоза и насилието и ДА на приятелството и добротата! И не за  ден, а всеки ден!

В ГПЧЕ „Христо Ботев“ – град Кърджали обявиха поредица от инициативи, посветени на грамотността и владеенето на българския език

За всеки уважаващ себе си човек е важно да умее да камуникира с околния свят на книжовен език. Училището, като една от оснoвните хранителници на книжовността, е натоварено от цялото общество с тежката задача да образова и възпитава едно грамотно подрастващо поколение. Факт е, че технологиите отнемат все повече от времето на учениците и мотивацията за четене е занижена. Аналогично е състоянието в писмената култура. Тийнейджърите предпочитат да пишат на странната семиотична система по-известна като „маймуница“. Механичното и кощунствено смесване на букви от кирилица и латиница не е достатъчно, за  да общуват чрез писмените текстове и като допълнителна „екстра“ вплитат странни комбинации от различни пунктуационни знаци и цифри, за да кажат, че са тъжни или весели.

От векове българският език е онзи стълб, който съхранява нашата национална идентичност и  е повод за гордост, но и друг факт е общоизвестен – той, езикът, винаги е бил под обидния обстрел на родоотстъпници, които винаги на висок глас са прокламирали идеята на чуждопоклонничеството. Имената на Черноризец Храбър, Константин Преславски, Паисий, Софроний, Вазов и други достойни българи ще останат в паметта ни като радетели на чистата българска реч и пазители на родното слово.

Може да звучи нескромно, но днес пазители на словото са учителите, творците и  журналистите. По повод изпълненинето на Програмата на МОН за повишаване на грамотността  в ГПЧЕ „Христо Ботев“ – град Кърджали бе реализирана инициативата  Знай българския език – бъди грамотен! С подкрепата на ръководството на гимназията, учителите по български език и литература публикуват на сайта на училището кратки тестове, посветени на различните езикови норми. Проектът стартира с месец на правописната норма и ученици, учители и родители имат възможността  да оценят езиковата си грамотност, посещавайки интернет-страницата. С този нестандартен подход всички страни обединяват усилия по трудния път към успеха.

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ – тази мисъл на единственият в историята ни Апостол на Свободата се намира над входа на бившето ми училище – ОУ “Васил Левски“ в село Тихомир, защото именно Левски е патронът му. Почти всеки път, когато отивах на училище, преди да вляза аз изчитах тези слова и се опитвах да ги разбера, да ги разтълкувам, да ги осмисля. Много по-късно започвам да осъзнавам техният смисъл. Апостолът на Свободата е пример за подражание, мяра за себеотдаване, за решимост и смелост, за духовна чистота и любородие, за справедливост и отговорност – тези оценки съм ги срещала навсякъде по учебниците, по различните изследвания за Левски, чувала съм ги по тържества и чествания и може би затова ми звучат изтъркано; губи ми се като, че ли човешкото съдържание в тях. Та Левски не е бил Бог, а обикновен човек, който по човешки изживял и радост и болка, и скръб и надежди. Затова винаги ме е интересувал човешкия му образ, човешкия му лик.

Всеки знае, че Васил Иванов Кунчев е роден на 6/18.07.1837 г. в Карлово в многолюдното семейство на Иван и Гинка Кунчеви. Всеки знае, че когато баща му е починал, той е бил само на 14 години, а отговорността за грижата за семейството останала на плещите на младия Васил и майка му. Безспорно тази никак нелека задача води  до ранното съзряване на Апостола. Вуйчо му финансира образованието му, убеждава го да се запише на курс за подготовка на свещеници, а след това го връща в Карлово и го заставя да стане монах, а по-късно и дякон. Манастирът се оказва тесен за неговата душа, както се изразява Иван Вазов в прочутия монолог, с който започва одата ”Левски”. Винаги ме е интригувал изборът, който прави този млад дякон. Мисля, че изборът за всеки човек, както и за Апостола е най-важното в живота на един човек. Изборът на дякон Левски го отвежда на кладата на изпитанията, на честта, на човешкото и национално достойнство. Удивителен е наистина този избор!

Левски заслужава и трябва да бъде наричан герой, нещо повече той е нашето българско превъплъщение на Исус Христос, който ни е отварял очите и ни е помагал преди, от който имаме нужда и днес. Странното е че непосредствено след смъртта му, а и до днес, народът не го е осъзнавал и не го осъзнава. Ами това  е същия принцип както при Исус – властта и държавниците се опитват да се отърват от подобни заплахи за величието им. А каква заплаха е бил Васил се питате? Ами и аз не разбирах ?!

Но нека да поразсъждаваме над житието и възгледите му, за да намерим отговора.Никой друг освен Дяконът Левски не е надникнал отвъд свободата. Спорът между другите бил главно за начините, по които да се освободи поробеният ни народ, а какво ще бъде след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България – за това никой не е мислел, не е и говорел. А основните замисли на Апостола били свързани с това – какво ще стане след общата революция? Левски е вярвал, че ние сами ще се освободим и сами ще решим какво да бъде отечеството ни: „ От никъде не трябва да се надяваме и на никого не трябва да се молим. Нам не ни трябва подарена свобода, който ни освободи ще ни пороби казвам ви!“. Другите революционери му се учудвали, защото тяхната цел била да предизвика намесата на Великите сили чрез бунтовете и въстанията, да си кажат могъщите „бре, то там под Балкана имало народ!“.

В идеите на Левски имало и друго, което още по-силно стреснало тогава българите, а именно възгледите му за равноправие на всички народности, заедно и с турците. В ония години на всекидневни убийства, потурчвания на невръстните грабнати деца и какви ли още не страдания, да преодолееш кръвната си робска омраза към поробителя и да говориш: „няма да гоним турският народ, ни вярата им“ – с тази идея Васил се равнопоставя на Исусовата: „обичайте враговете си!“. В този случай, обаче, то е по-болезнено и по-непостижимо, защото вече не е абстрактно, а конкретизирано. Апостолът Левски е говорел свободно и за мен той може би е бил един романтик, един може би наивен идеалист, но колко красив е той в духовните си мечтания, единственият свободен българин в онова робско време! Левски вдига летвата твърде високо със своите морални норми: „ Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв, не да видя себе си на голям чин.“, „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си.“. Неговата цел не е била да остави теоретично ръководство за бъдещите пътища на един народ, а делото му е било свързано с убеждаване, с повдигане на духа , с печелене на привърженици. Може би затова в тефтерчето му има това и досега неразбрано обръщение с четири възклицателни – ”Народе????”

Дали всеки от нас днес се е опитал да даде отговор на този ребус?Дали е почуствал камбанния звън на това страшно обръщение?Дали изобщо някога ще си отговори?!

Във времето за нашите държавници и политици, такива личности като Дякона Васил Левски, в повечето случаи са само неразбираема величина, но и дори могат да станат опасен пример за подрастващото поколение, оттук – опасни и за „вечните устои“ на държавата и обществото. Може би затова в луксозните им кабинети портретът на Левски не е пред техния държавнически и политически взор, а зад гърбовете им. Днес ние превръщаме в знание твърде малко от неговите истини, избирателно тълкуваме само тези които могат да ни служат. Оценяваме Васил Левски само като идеолог и стратег на революцията, а всъщност той е и идеолог, но и един всесилен прорицател. И само ако народът ни можеше да прогледне,би разкрил много истини за себе си, за своето овчедушие, за своя страх да поеме своето бъдещето в коравите си ръце и да върви по Пътя на най-големия си духовен Учител…

Габриела Радостинова Манкова

ученичка от IX А1

ГПЧЕ „Христо Ботев“

гр. Кърджали

Учители и ученици от ГПЧЕ „Христо Ботев“ почитат делото на Всил Левски с редица инициативи

В навечерието на 19. февруари учениците от ГПЧЕ „Христо Ботев“  се готвят достойно да отдадат своята почит към делото на Апостола на Свободата – Васил Левски. Вдъхновени от неговия живот и подвиг,  участниците в СИП изобразително изкуство с ръководител Здравко Кандов, провокирани от Павлина Чавдарова – учител по история,  се включиха с творби в националния конкурс „Високо бесило“, организиран от  Общобългарски комитет „Васил Левски“ и Община Казанлък. Художниците на Езиковата разгърнаха своя талант и създадоха чудесни творби – портрети на великия българин и са в трескаво очакване на резултатите.

Младите историци в гимназията подредиха информационен кът  за живота и делото на Дякона Левски и презентираха пред съучениците си свои творби, посветени на неговото родолюбиво дело.

За да повдигнат  патриотичния дух в град Кърджали, както всяка година,  гвардейците от Първи ученически гвардейски отряд ще участват в общоградското тържество и ще застанат в почетен шпалир пред паметника на героя на 19. февруари.

Като част от инициативите, посветени на годишнината,  бе  и посещението на театралната постановка „Великденско вино“, пресъздаваща моменти от живота на Апостола и поставяща редица въпроси пред младите хора за честта достойнството, родолюбието и патриотизма.  Развълнувани  от представлението, гимназистите от випуски 8., 9. и 10.  клас коментираха оживено в часовете по история и български език и литература своите впечатления.